Ние вярваме, че здравето ни – емоционалното и психичното, а оттам и физическото – зависи от нас самите, от индивидуалните ни нагласи, от осъзнаването на основните ни човешки потребности и волята и способността ни да ги удовлетворяваме.

Осъзнато или още не – за нас е важно да ОБИЧАМЕ себе си и важните за нас хора, да изразяваме обичта си и да получаваме свидетелства за обичта към нас.

Осъзнато или още не – за нас е важно да СПОДЕЛЯМЕ емоции, преживявания, спомени, планове, мисли, докосвания, усмивки.

Осъзнато или още не – за нас е важно да ПРИНАДЛЕЖИМ ПЪЛНОЦЕННО към семействата и приятелската си общност, към групите си по интереси, на работното си място.

Осъзнато или още не – за нас е важно да бъдем ОЦЕНЕНИ за уменията, които имаме, за усилията, които полагаме, за нещата, които правим.

Всички тези ценности ще изградят тъканта на нашето ежедневие, ако осъзнаем безценността на ОБЩУВАНЕТО – с всеки човек и по всеки повод, директно и открито, честно спрямо самите себе си и спрямо другия. Достатъчно е да се отърсим от страховете си да не бъдем отхвърлени или неразбрани, от неточната си себеоценка – подценяваща или надценяваща ни, от парализиращите ни самоопределени и самоцелни норми за „правилно“ и „неправилно“. Колкото по-сериозно се самонаблюдаваме като личности с положителни качества и неизбежни ограничения, колкото повече си позволяваме да бъдем свободни в усещанията и разбиранията си, колкото повече разширяваме вътрешните си усещания за „харесва ми“ – „не ми харесва“, толкова повече ще освобождаваме енергия за пълноценно общуване със света около нас.

Затова и основната насока в дейността ни е да организираме и провеждаме кампании за подобряване на уменията ни да общуваме – това е най-сигурният път към изграждането на хармоничен живот, избягване на тревожни състояния и отключване на емоционални разстройства. Тематично те са разпределени в четири основни области – култура, екология, спорт и образование, – за да достигнат и обхванат по-широк кръг от хора съобразно техните интереси и предпочитания.

За съжаление обаче твърде много хора в България вече са пропуснали възможността за превенция и се намират в една или друга фаза на тревожно разстройство или фобия, депресивитет или хистерийност. Тези състояния се отразяват пряко върху качеството им на живот, повлияват негативно връзките им със семейство, приятели, колеги, снижават мотивацията им за активност на работното място и в личния живот.

И отново за съжаление – сред обществото липсва задълбочено познаване и разбиране на тези състояния. Често те се бъркат с тежка психична болест и ментални увреди. Хората, страдащи от тревожни разстройства, се движат между два свята – света на страха от симптомите и света на съмнението, че ще бъдат разбрани, и на ужаса, че ще бъдат отхвърлени, защото са различни, „най-вероятно луди“. Така омагьосаният кръг се затваря – страдащият се самообрича на социална изолация в резултат на стигмата и предубеждението към емоционалните разстройства, а тази изолация затруднява възстановяването му и връщането му към здрав и пълноценен живот.

По правило тревожните разстройства блокират уменията на хората да си вършат работата, да се грижат за децата си, да встъпват в емоционално смислени връзки с друг човек, да водят живот с високо качество. Веднъж появили се, те не отминават спонтанно. Ако не се подходи адекватно към процеса на преодоляването им, тези състояния дори могат да станат хронични, като се изострят при всеки следващ епизод. А колкото по-дълго човек „съжителства“ с психично разстройство, толкова повече се „сраства“ с него и възстановяването протича по-трудно и по-бавно.

Напоследък много се говори за психично-здравната реформа, но тя все още не включва достатъчно институции за извънболнични грижи и рехабилитация, които да дадат възможност на хората със симтоми или страдащи от тревожни разстройства, да се възстановят от наскоро протекъл емоционален срив и адекватно да се интегрират в общността. В публичното пространство липсва също така и достатъчно информация за тревожните разстройства, за да се опознае по-задълбочено проблемът и начините за справяне с него.

Предизвикани от всички тези причини и следствия, ние от фондация СМАРТ приехме за своя мисия под различни форми и с разнообразни материали да предоставяме полезна и достъпна информация за особеностите и начините за справяне със симптомите на тревожните разстройства и да изострим вниманието на хората към негативните последици от пасивността и премълчаването на проблемите, свързани с тревожността. Ключов момент е разработването на програми, в това число и с участие на доброволци, чрез които да се създадат условия за намаляване на броя на хората с тревожни разстройства.

В изпълнение на тази мисия и своите конкретни цели и задачи Фондация СМАРТ извършва следните дейности в полза на обществото:

• Организира информационни кампании, събития и дейности за популяризиране на различни аспекти на психичното и физическото здраве
• Разработва и разпространява информационни материали за запознаване на обществеността с проблемите на хората с тревожни разстройства, както и по други обществено значими въпроси
• Подготвя и насочва доброволци и специалисти към работа с хора в нужда – с психически, физически и социални затруднения, – както и с техните семейства, за да ги подпомогне в справянето с трудностите, включително разработва програми за взаимно подпомагане в общността, за доброволчество и др.
• Работи за създаване на условия за ресоциализиране на хора с тревожни разстройства, преминали през психо-рехабилитационни програми, и подпомага личната им реализация в обществото, включително и чрез обучение на близките им за реагиране в различните стадии на състоянието и ремисията
• Осигурява провеждането на изследвания и проучвания на психичните състояния, тяхното развитие и социални последици
• Организира национални, регионални и международни обучения, конференции, форуми, семинари, симпозиуми и други подобни прояви, посветени на психичното и физическото здраве на младите и възрастните, на проблемите на хората с тревожни разстройства и техните близки и др.
• Участва в работата на сродни сдружения и фондации в страната и в чужбина