Проект „Искам да знам!“ е застъпнически проект, реализиран от Фондация СМАРТ в партньорство с Y-PEER България и финансиран от UNFPA – Фонда на ООН за населението. Той беше реализиран в края на 2010 г. и началото на 2011 г. с провеждането на кампания в подкрепа на образованието за сексуалното и репродуктивното здраве и правата на младите хора в България.

Основната му цел бе да се стигне до включване на задължително стандартизирано здравно образование с адекватна на съвремието ни програма в българските училища.

Специфичните цели бяха:

• Да апелират към законодателната власт и широката общественост да осъзнаят негативните последици от липсата на такова образование за в бъдеще
• Да се съберат достатъчно подписи под официална петиция до Комисията по образованието към Народното събрание
• Да се положи начало на ползотворен и открит диалог между заинтересованите страни – Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, неправителствения сектор и младите хора

Проект „Искам да знам!“ бе един от 12-те спечелили младежки проекта от международната мрежа на Y-PEER по повод поканата за предложения за застъпничество от Фонда на ООН за население. Негови инициатори и координатори бяха Петър Младенов, Дина Томас и Стефан Богданов от софийския клуб на Y-PEER България. Извършени бяха следните дейности за реализацията на проекта:

1. Походи в подкрепа на информираността за сексуалното и репродуктивното здраве на младите хора, които се проведоха едновременно в София, Шумен, Габрово, Добрич, Плевен, Перник, Варна, Пловдив и Бургас. Целта бе да се представи проектът пред широката общественост и да започне събирането на подписи под петиция до Народното събрание за включване на здравното образование в училищната програма. Въпреки лошото време в деня на провеждането много хора – около 4000 младежи и възрастни – изразиха подкрепата си за инициативата, като се подписаха под петицията.

2. Събирането на подписи под петицията за включване на здравното образование като професионално подготвена и стандартизирана задължителна част от образователната система и като призив темата да залегне в новия закон за образованието продължи и в седмиците след провеждането на похода. Вследствие и на медийното популяризиране на темата  бяха събрани още над 1000 подписа. В процеса на разясняване и агитиране се очертаха две основни групи сред младите хора в училищна възраст. В първата група попадат младежите, които ясно осъзнават необходимостта и ползите от здравно образование. Втората група млади хора се притесняват, че сегашната образователна система не е в състояние да адаптира темата по подходящ и полезен начин.

3. Организираната и проведена Кръгла маса постави началото на ползотворно бъдещо партньорство между заинтересованите страни – Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Националния център по опазване на общественото здраве, Столична община, Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИВ, Българския червен кръст, Българската асоциация по семейно планиране и репродуктивно здраве и млади хора от българската мрежа на Y-Peer.
Обсъдени бяха положителните резултати при обучение по метода „Връстници обучават връстници“ и потенциалната му ефективност при здравното обучение; състоянието на здравното образование в България; най-подходящите форми за организиране на часовете и преподавателска методология; възможността за включване на самите млади хора в процеса на преподаване; необходимите за това ресурси и др. Подготвен бе Меморандум за сформирането на работна група от представители на всички заинтересовани страни, която да участва в разработването на съответните законови норми.

4. Организация и провеждане на Младежки форум с участието на младежи от 9-те града, на който бе подписан меморандум за продължаване на усилията за въвеждане на задължително здравно образование в средното училище.
По трима младежи от 9-те участващи в проекта „Искам да знам!“ градове се включиха в Младежкия форум, който се проведе в София в края на кампанията. Целта бе да обменят информация и опит за свършеното по места, както и да структурират бъдещите си усилия и действия, които да гарантират включването на здравното образование в програмата на българското училище.

Всички тези дейности бяха съпроводени с подаването на материали към медиите – на национално и на регионално ниво, за да се активира и общественото мнение в подкрепа на идеята.

С приключването на проекта бе отчетено постигането на определен напредък в  популяризирането на необходимостта от въвеждане на задължително здравно образование и беше затвърдена убедеността, че са необходими много допълнителни усилия, както и предприемане на последващи дейности, за да се постигне основната и крайна цел.